29/03/2024

И така: Какво се случва точно в 4,10?

Една публикация с 28-годишна давност в руския (тогава съветски) вестник „Труд” е предизвикала ефект като от взривяване на бомба. През зимата на 1985 г. вестникът поднася истинска световна сензация. В броя от 30 януари е публикувана неголяма дописка със заглавие „Точно в 4,10…”, която буквално взривява обществеността.

Изданието тогава излиза в тираж от 20 милиона, но по обед по будките вече го няма. На следващия ден материалът е препечатан от всички големи информационни агенции и водещи медии по света. А онези съветски читатели, които тогава били щастливи да държат в ръцете си заветния брой на „Труд” и до днес пазят пожълтелия вестник като реликва.

„Признават факта за грешен и вреден”

В текста ставало дума нито повече, нито по-малко за посещение на извънземни. В дълбоката нощ самолет Ту-134 от естонското управление за гражданска авиация, пилотиран от екипаж с командир Игор Черкашин в небето на Белорусия, се среща с НЛО.

Неидентифицираният летящ обект по причудлив начин си сменял формата, превръщайки се ту в разноцветен облак, ту в подобие на неизвестен летателен апарат, ослепително ярък лъч осветявал нощното небе, земята, кабината на самолета. Както после  било изяснено, подобна картина видял и грузински самолет, летящ в обратната посока по маршрута Ленинград -Тбилиси, наблюдавали обекта на своите радари, а също и работещи в наземни служби. Информацията за НЛО била незабавно засекретена. Всички, имащи отношение към тази загадъчна история, се подписали под декларации за неразгласяване на информация.

Към момента булевардните медии непрекъснато публикуват подобни информации, които отдавна мнозина не възприемат като сериозни. Но в съветско време на печатаното слово, още повече в най-високотиражния вестник в страната, хората вярвали. Висшестоящите органи тогава строго следели  във вестниците да се публикуват само достоверни сведения – проверени и разрешени публикации. Именно поради това появата в „Труд” на материал, основан на разказите на естонските пилоти, предизвикал ефектът на взривена бомба.

А първата взривна вълна удря всички, които са имали отношение към подготовката на този материал за печат. Ограничен достъп получили авторът Вострухин, редакторът на отдел „Наука” Белицки, дежурният редактор Емелянов, главният редактор Кравченко.  По онова време „Труд” бил профсъюзен вестник и секретарят на Съвета на синдикатите, свиквайки спешно заседание, издава постановление: „Да се признае фактът на публикацията на статията „Точно в 4,10” във вестник Труд” от специалния кореспондент В. Вострухин, за погрешен и вреден”.

И въпреки това да не бързаме с изводите. Дори след десетилетия е рано на тази загадъчна история да бъде поставена точка. Ние се убедихме в това, когато се опитахме да издирим героите на старата публикация и онези, които са били свързани с тях.

Народен лек срещу стреса

Следите на екипажа на Ту-134 ние намерихме в бившата съветска, а сега независима Естония. Помогна ни отец Борис – настоятел на местната православна църква. Сред ктиторите на храма изпъквал бизнесменът Генадий Лазурин, бивш втори пилот на самолета.  В онази нощ той се оказал най-хладнокръвният на борда и дори оставил документални свидетелства – успял да нахвърли контурите на НЛО на няколко листа от бележник.

Поинтересувахме се каква е била съдбата на екипажа

 след този удивителен полет.

Ние летяхме заедно още седем години, отвръща Генадий Иванович, докато през 1991 г. след обявяването на независимостта на Естония, не закриха нашето управление за гражданска авиация. Командирът Игор Черкашин се помота по разни компании, сега той е командир на джет в талинската „Панавиатик”.  Юра Огнев се пенсионира, тъй като във въздуха вече няма работни места за щурмани. Той се захвана с търговия на недвижими имоти, при това – доста успешно. Аз бях един от организаторите на профсъюза на пилотите. Ние дори успяхме да влезем в международна асоциация, но по онова време нещата бяха други – нас, активистите, първи ни помолиха да се махнем.

Аз в началото организирах предприятие за аеротаксита „Авиес”, което действа и досега. През 1994 г. създадох авиокомпанията Enimex Ltd. До 2007 г. летяхме на Ил-76 и Ан-72 докато Европа не затвори небето си за тези самолети заради шума и екологичното замърсяване. Сега се занимаваме с всичко, което ни попадне, в това число с авиомашини „Комбат”.

А тази публикация в „Труд” едва не постави кръст на кариерата ни. В нашия отряд беше закрит отдела за разбор на полетите – ние всички подробно разказвахме за срещата ни с НЛО. А когато информацията достигна до пресата, започнаха да привикват екипажа в КГБ на разпити. За разгласяването ги заплашвали с присъди и административни изводи. Благодарен съм, че в министерството и в Първи отдел на КГБ, където се проучваше случая, не стигнаха до крайности. Екипажът го разформироваха, но оставиха всички нас спокойно да работим.

Аз знам, че за грузинските пилоти тази среща с НЛО е имала трагични последици. Членовете на екипажа получили тежки заболявания, командирът година по-късно починал. Защо се случило така? Ние имаме своя версия. Нашият самолет не промени маршрута си, ние просто докладвахме на земята всичко, което сме видели. А грузинският борд, по заповед на авиодиспечер в Минск тръгна по посока на обекта. Може би извънземните са изтълкували това като знак за опасност.

Макар че може да има и друга, много по-прозаична причина. Предстояха ни два почивни дни. След кацането в Талин целият екипаж, за да смъкне стреса, отиде в депутатско заведение. Ние веднага изгълтахме солидно количество коняк, а после, отивайки до магазина, взехме и още. Може би това ни е спасило? А грузинците нямали време да се отпуснат, защото веднага излетели по друг маршрут.

Отдел „Извънземни цивилизации”

Не успяхме да открием грузинския екипаж. Иска ни се да се надяваме на най-доброто.Със сигурност е известно, че минимум трима души от членовете на този екипаж след срещата си с НЛО се разболяват тежко. На командира В. Гоциридзе била поставена диагноза „поражение на костния мозък”, той бил свален на земята и след година починал. Стюардесата в резултат на облъчването получила тежко кожно заболяване. Вторият пилот Юрий Кабачников скоро след случката също бил отстранен от полети. Но бил принуден дълго да търка праговете на медицинските учреждения, за да докаже, че е изгубил здравето си при изпълнение на професионалните си задължения.

Как продължава тази удивителна история?  Очаквайте продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *