by 
Последните доклади на ЕК за напредъка на кандидатките за еврочленство болезнено припомниха за прибързаното приемане на България и Румъния в ЕС. И все пак: поуките могат да свършат добра работа, пише А. Андреев.
„България и Румъния са корумпирани, псевдоправови държави“ – без никакви любезни увъртания констатира германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Последните доклади на Еврокомисията за напредъка на държавите от т. нар. Западни Балкани и на Турция по пътя към членство в ЕС, отново завъртяха назад филмовата лента и болезнено припомниха за прибързаното приемане на двете балкански съседки в Общността. Поуките от това приемане – не само лечебните, но и просто горчивите – могат да свършат добра работа както на самия ЕС, така и на кандидатките. Но над тези поуки си струва сериозно да размислят и избирателите в Румъния и България, когато (тази и идната есен) отново тръгнат да избират своите парламенти.
Ако България не беше в ЕС…
Никой вече не крие, че София и Букурещ получиха членските си карти за най-желания клуб в света главно по политически причини. Една от тях беше функция на войната в Косово, друга – на общоевропейското убеждение, че ЕС ще е добре, само докато расте. Когато сега дава относително добри оценки за напредъка на Македония, Албания и Черна гора, Брюксел изрично се ръководи от сходен мотив. ЕС гарантира мир, сигурност и благоденствие, а членството в Общността струва много по-малко, отколкото евентуалната нестабилност в региона – пише в доклада. Звучи направо банално, но отговаря на истината. Ако не бяха влезли в ЕС, България и Румъния щяха да са много по-бедни, много по-корумпирани, много по-нестабилни, много по-нещастни. И избирателите в двете страни ще постъпят изключително мъдро, ако и занапред не обръщат внимание на разните кресливи антиевропейски партийки и политици.
Втората поука е горчиво хапче, което очевидно няма никакъв лечебен ефект: всички балкански страни без изключение не отговарят на европейските стандарти за правови държави. Когато чете 75-страничния доклад за напредъка на Хърватия, Македония, Албания, Черна гора (за Сърбия и Босна и Херцеговина изобщо да не говорим!), човек неизбежно изпада в състоянието на дежа вю. Организирана престъпност, корупция, немощна съдебна ситема – всички тези критики засипваха, а и продължават да засипват България и Румъния. Добре, тогава защо след няма и десет месеца Хърватия ще влезе със същите недъзи в ЕС, а по стъпките й бодро се движат още три страни от региона? Или ЕС не умее да се учи от грешките си, или пък… Да, пак стигаме до рискованата европейска калкулация: по-добре да са вътре, излиза по-евтино, пък и те печелят. Хазартен ход, смята „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“: „Нима не са достатъчни щетите, които нанесоха на общия проект Гърция и останалите икономически и политически пациенти? Разширяването на автопилот – това навярно е най-голямата грешка на ЕС.”
Но ако все пак не е грешка, а далновидност?
Ако пък приемем, че разширяването по политически причини носи дългосрочна изгода на всички, неизбежно трябва да направим и следващата крачка – към повече демократичен суверенитет на ЕС. Примерите с Гърция и с „псевдоправовите държави” на Балканите доказват, че егоистичните и често пъти чисто електорални интереси на националните политически елити пораждат само кризи, че Евросъюзът се нуждае все по-органично от своя собствена държавна рамка и нов обществен договор. Мониторингът, на който вече от пет години са подложени България и Румъния, по същество е тъкмо такова „орязване на суверенитета”. Той най-вероятно ще бъде въведен и за следващите новоприети държави. Това е правилно, но не стига. В момента европейците просто трябва да съберат кураж и на висок глас да изрекат публичната тайна: който иска да печели все повече мир, сигурност и благосъстояние, нека се откаже от архаичните представи за държавен суверенитет.
Впрочем, с това послание косвено са свързани и лошите оценки за Турция в доклада, но това е друга и мъчна тема.