29/03/2024

„Ню Йорк Таймс“ сравни Пловдив с древния Рим

В един топъл ден в Пловдив (наричан Филипополис в римско време и Градът на 7-те хълма днес) спрях да си почина в парка и да хапна мазна баница със сирене – местен специалитет. Пейката, на която седнах, е част от древна колонада. Така започва разказа си за втория по големина български град Карън Лий. Репортажът й е публикуван не къде да е, а в „Ню Йорк Таймс“.

Заедно с мен бе приятелката ми Миа Агова, дъщеря на Асен Агов, български политик, известен с ролята си в демократичното движение, помогнало на страната да се освободи от комунизма. Миа дойде от София с надежда да открие мястото, където нейният прадядо е бил застрелян през 1925 г. от хора, които са го смятали за фашист.
Семейството на Миа не е единственото в България, чиято история е свързана с Пловдив.

Разположен на брега на Марица, това е един от най-старите постоянно населени градове в Европа. Бил е неолитно, после тракийско селище, както и римски културен и икономически център с бляскав театър на един от хълмовете. След освобождението от Отоманската империя през 1878 г. Пловдив става столица на автономната Източна Румелия, преди да бъде включен в състава на модерна България. Днес Пловдив е град с население над 400 000 души. Много от жителите му работят в сферата на туризма и изкуствата.

Пловдивчани се гордеят с право със своята история. Докато се разхождате като нас с Миа, минавате край останките на римски акведукт и амфитеатър. Ако търсите древно римско величие на изток от италианските туристически маршрути, ще го намерите в Пловдив.

Почти всички исторически забележителности са скрити в тихите пресечки във и около Стария град, лабиринт от калдъръмени улички, магазинчета за антики, римски руини, ресторанти и музеи. Тук можете да прекарате 2-3 дни в откриване на нови неща, както направихме ние.

Само за 2 часа и половина тук можеш да преминеш от периода на предисторията до днешни дни, обяснява Антоанета Пердикацева, куратор на къща „Недкович“. С нея говорим в слънчев следобед в двора, под асмата, отрупана с узрели гроздове.

Построена през 1863 и частично реставрирана през 1969 г., къщата е принадлежала на известния местен търговец Никола Недкович, който използва класически български архитектурни мотиви – като украсените с дърворезба тавани, различни във всяка стая, с традиционен европейски дизайн. Това е една от многото красиви къщи в Пловдив, принадлежала някога на известно семейство и превърната в музей. В тях са изложени интересни семейни вещи – копринени нощници, комплекти за хранене и фрески, донесени от пътешествията на богатите собственици.

По-надолу, в къща „Хиндлиян“, най-богатия от пловдивските минимузеи, може да се види луксозната мраморна турска баня от времето отпреди векове, когато баните в града са били рядкост.

В този град, където и да копнеш, откриваш старини, в музея просто няма да има място да бъдат изложени всички, обяснява г-жа Пердикацева.

Ние със сигурност не сме най-високопоставените й посетители. В Пловдив са гостували доста кралски особи. Г-жа Пердикацева е била гид на принц Чарлз, кралиците на Испания и Дания, както и на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун.

След десетминутна разходка вече изкачваме стръмните бели мраморни стъпала на Амфитеатъра – едно от най-добре запазените доказателства за великолепието на древния Рим. Датиращ от 98 г. от н.е., това е най-голямата туристическа забележителност на града. Амфитеатърът с редове от бели седалки е открит случайно през 70-те и реставриран. Разположен е на хълм, с гледка към бетонните сгради на съвременния Пловдив и на зелените на Родопите в дъното.

Пиейки айран, популярна напитка в България и съседна Турция, Миа и аз, и двете запалени по историята, следваме стъпките на древни актьори в амфитеатъра. Радваме се на същите свободи като тях – както в повечето исторически обекти в Пловдив мерките за сигурност не са строги, така че можеш да се доближиш и да докоснеш почти всичко. Дървената сцена е възстановена, и минавайки през зоната зад кулисите успяхме да се насладим на гледка от птичи поглед към града и далечните планини заедно с група руски туристи.

Ако театърът е културният храм на стария Пловдив, изкуството е двигател на града днес. Тук има над 40 галерии, предлагащи картини на класически и съвременни художници – група, рядко представяна на международна сцена. Грандамата в сферата на изкуството в града е Галерията за изящни изкуства, разположена в центъра на Стария град в красива сграда.

Традиционно това е дом на художниците, обяснява директорът Красимир Линков. Това е кръстопът между севера, юга, изтока и запада. Толкова хора през вековете са идвали по различни причини в града. Етническите групи тук са много толерантни помежду си и винаги са били, което е изключително благоприятно за развитието на културата, обяснява г-н Линков.
Галерията е амбицирана да представя малко известни български творби. Всеки път през септември тя е домакин на Фестивал на изкуствата, в който участват най-известните български млади творци. Артгилдията на Пловдив, както и тази на България, все още е разединена, тъй като последното десетилетие се опитва да открие себе си след години, прекарани зад Желязната завеса.

През 1989 г., когато се обърна палачинката, художниците изпаднха в ситуация да питат: „Какво да правим сега, когато няма срещу какво да се бунтуваме“, обяснява г-н Линков, имайки предвид годината на падането на комунизма. Държавата купуваше и финансираше изкуството. И внезапно се отвори свободният пазар и художниците трябваше да водят битка там, обяснява пловдивският ни домакин.

Сега художници като Данко Байпянов и резбаря Николай Савов – мои лични фаворити в просторната галерия заради оригиналните им картини и резби, бавно минават границите и отварят българското изкуство за света.

Тръгваме към Главната улица, ремонтирана преди 3 години, която следва трасето на стара римска улица. Част от руините са реставрирани и достъпни. Джумая джамия, една от най-красивите, които съм виждала извън Близкия изток, е построена в началото на 14 век.

Хапваме баница на тревата край фонтана, където изглежда всички хора в Пловдив са дошли да избягат от жегата.

Най-добрата и на разумна цена храна, която опитахме, е в хотел “Алафрангите” в Стария град. Музикантите ни предлагат песен на Селин Дион, която ни кара да се усмихнем, но храната ни зарежда с желание да се върнем отново. Българската кухня е средиземноморска в по-голямата си част – големи пълнени сарми, бяло сирене, салати от краставици, домати, лук, пипер и магданоз, обилно полети с оцет, таратор. Поръчахме от всичко изброено горе, така че масата ни бе отрупана с чинии.

На следващия ден, на тръгване, най-сетне открихме мястото, където е убит прадядото на Миа – на улица близо до жп гарата. Мястото е означено с плоча, покрита с дебел слой мръсотия. Да я открием, ни помогна местен историк, който ни увери, че ще бъде възстановена, завършва разказа си Карън Лий. Тя е публикувала в „Ню Йорк Таймс“ и координатите на два хотела в Стария град, които очевидно са й направили добро впечатление.

http://www.standartnews.com/regionalni/nyu_york_tayms_sravni_plovdiv_s_drevniya_rim-166123.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *