Защо е опасно за здравето да се подарява букет от рязан цвят?

Нашите прадеди са вярвали, че отрязаният цвят се опитва да оживее и оставйки без корен и хранителни вещества започва като вампир да смуче жизнена енергия от околната среда. Под „атаката“ попада всичко: хора, животни и другите растения,     които не са отрязани. Именно поради тази причина знахарите някога не са изсушавали отрязаните цветове, билки и корени в жилищните помещения.

Любопитен факт е, че Ванга е отказвала да приеме човек, който й е носил букет. „Защо ми носиш смърт в дома?“, питала тя. А ако някой все пак е искал да й подари цвете е могъл да го направи в саксия. Дори са описани случи, в които тя сама е поръчвала на хора, които вика повторно при себе си да им гадае, да и носят саксия с цвете.

В Куба например рязан цвят може да се види само на едно място – на гробището. Страната е потънала в цветя. Но пазителите на реда въпреки това могат да глобяват заради откъснато цвете. Подобно е отношението към цветята не само в тази страна.

Но ако всичко това за вампиризма и за символиката на смъртта е вярно, тогава може би е по-добре да се подаряват изкуствени цветя? Те поне никога няма да повехнат и няма да вампирясат. Но това не е така, защото те априори са мъртви. Остава ни да се съгласим с Ванга – само живото цвете с развита коренова система, растящо в почва, може да бъде символ на живота и процъфтяването.

Обичаят да се подаряват живи цветя в Русия е наложен след насилственото покръстване. Византийските жреци въвели юдейската традиция да запълват помещенията с рязан цвят.

Ето още един факт за живота на растенията, макар и да не е свързан с традиците. Веднъж американски бизнесмен от руски произход по време на свое делово посещение в Русия споделил с журналисти историята за това, че той три пъти се опитал да осъществи мечтата на своя живот: да завъди в своята ферма диви ягоди. Първия път той си пренесъл от Русия само разсад. Стръкчетата понесли прекрасно дългото пътуване и били настанени на новото им място – в плодородна, тлъста почва. Цъфнали, дали плодове. Плодчетата станали много едри и сочни, но… това не било дива ягода. Пропаднал този неповторим, с нищо сравним дъх на ягодовите поляни, които американският фермер си спомнял от детството, прекарано в гористата част на Средна Русия.

При втория си опит той пренесъл коречнетата на дивите ягоди заедно с почва, с която ги посадил в Америка. И отново неуспех. Третият път, отчитайки грешките си при първите два опита, той събрал и треви, обкръжаващи ягодовата полянка с надеждата, че съседните растения ще му осигурят 100-процентов успех.Третият опит охладил окончателно мерака му. Най-накрая разбрал, че тези ягоди ще бъдат истински само на своята си земя.

А как стоят нещата при човека? На пръв поглед той не е заплашен от оковите на корените, може свободно да се мести във всякакви направления и по собсттвено желание да се отдалечава на всякакви разстояния.

Изгубвайки своите корени обаче, човек или изгубва себе си, или като отрязаното цвете в началото е красиво и ухаещо,но скоро започва бавно да линее.

Кой от нас няма пред очите си случаи на преуспели по далечни земи българи, които са се поболявали от носталгия и които са сънували неведнъж родината си?

Светът със сегашните телекомуникации и самолетни връзки наистина стана малък. Но май истински щастливи сме, там, където сме се разхождали в коремите на майките си. Така поне ни уверяват древните индийски школи.

И все пак – кой както го чувства. Във всеки случай хората все по-често напоследък подаряват саксийки вместо рязан цвят. Вероятно интуицията ги води…