by 
Сънувах, че жена ми ме е накарала да попълня тест за лоялност. Писах на сън и се потих наистина. Предадох й отговорите от “затворен” и “отворен тип” – 4 страници за 12 минути. Така беше в съня ми. После се събудих. Преди да съм получил оценката от домашното ми началство. Шефът на митниците обаче още не се е събудил. Той сънува, че има свое тайно оръжие, така както полицаите имат своя детектор на лъжата, от който всеки престъпник трепери.
Готов съм да повярвам, че г-н Танов искрено желае да изчисти корупцията от подчиненото си ведомство. Нещо повече, виждам, че прави усилия. И ценя именно онези негови усилия, които са свързани с внезапните проверки на митничарите, с рокадите на екипи и вътре в екипите (това го пише и в историята на Българската митница, правело се е преди повече от век и то с успех).
Добре е, че се анализира работата на всяко звено. Всичко това обаче звучи някак си старомодно, някак си липсва героиката на теста за лоялност. И може би обществото няма да бъде убедено, че се полагат усилия? Къде по-добре звучи: повечето от половината са нелоялни (в Свиленград)!
Извод: горкият аз, виждате с какъв “материал” работя и въпреки това какви добри резултати получавам. Не съм сигурен обаче, че обществото е готово да съчувства по този въпрос. Резултати – да, съчувствие – не. Звучи грубичко, ама това е.
Но да се върнем на съня, наречен “тест за лоялност”. Той принципно не се отличава нито от тестовете на Ломброзо, нито от тестовете с детектора на лъжата. Единият тест опитвал да предскаже кои деца ще станат престъпници по анатомичните особености на главата им. Другият – дали човек лъже, защото се поти или учестява пулса си при отговора на въпроси. В този смисъл тестът не е нищо повече от изкушение да дадеш лесен отговор на труден въпрос. Уви, няма такъв начин. Не е измислен.
Да, хубаво звучи: 60 процента от служителите на еди коя си митница не са лоялни. И правим организационни изводи – да се закрие митницата във Свиленград, а функциите й да се поемат от Пловдив или Бургас. Ако митничарите в България наистина са много, ако можем да минем и без Свиленградската митница – тогава да я закрием. Но не заради тестовете за лоялност?! Ами ако го пуснем после в Бургас? Ами в Пловдив? Страх ме е да си помисля какво ще стане ако го пуснем и в София. Тогава да затворим митниците ли?
Имам чувство, че дори тинейджърите взеха да ползват разни съвременни тестове като средство за решаване на споровете си. Само че вместо “хайде да излезем отвън и да се разберем като мъже”, сега казват “ако ти стиска, дай да седнем двамата на детектора на лъжата”. Има едни такива евтинки детекторчета-играчки знаете. Светкат едни лампички: червенко, ако лъжеш, зеленко, ако казваш истината. Безпристрастно някак. И безобидно, докато е на игра.
Но тестът за лоялност да е универсален лек срещу корупция? Стига де, в това даже и Ваньо Танов не вярва. Иначе нямаше да оповести: знам, че 60 на сто (или май бяха повече) от митничарите в Свиленград не са лоялни, но не мога да ги уволня, само защото не са се справили с теста.
Е, сега поне разбирам, че в митницата има и добри юристи, които са дали добър съвет на своя шеф и най-важното – той се е вслушал в него. Не можеш да уволниш заради корупция на основание тест за лоялност. Нещо повече, митницата не може да откаже работа и на онези новобранци, които не са се справили с отговорите а/, б/ и в/. Доколкото знам, кандидат-митничарите се явяват на много изпити, преди да ги назначат, така че оценката на възможностите им е доста по-обстойна и по-обективна.
Това е, което исках да кажа.
Другото е един студентски спомен, който можете и да не четете, ако ви е скучно…
В университета учехме специални дисциплини, посветени на методите на оценка на човеци и на човешки взаимоотношения. Методите на оценка и методите за подготовкаа на тестове съм ги забравил. Но помня, че преподавателите ни казваха: тестът ще ви бъде само ориентир. Ако ще оценявате истински, срещнете се с човека и говорете с него. Това е най-сигурният начин да разберете настроенията му, настройките му, мотивите му на поведение.
И пак не можете да бъдете 100-процентово сигурни за всеки отделен случай. Просто защото има хора, които са добри лъжци по рождение и други, които са си притеснителни по рождение. Ако не са тренирали специално за тестове и за интервюта, отговорите им могат да ви заблудят. Както ще ви заблудят и тези, които са тренирали специално – те просто знаят какво искате да чуете от тях и ви го казват.
Може би затова съдът не приема като доказателство резултатите от тестове. Освен ако не са дактилоскопични или ДНК.
Автор: Михаил Ванчев
