Удивителни живи камъни растат и се…размножават (видео)

В централна Румъния далече от градовете се срещат удивителни камъни. Местните хора са им измислили специално име – трованти. Тези камъни могат не само да растат, но и…да се размножават.

В повечето случаи тези камъни имат закръглена или обтекаема форма и са лишени от остри ръбове. На външен вид малко се отличават от другите камъни, които в тези райони са в изобилие. Но след дъжд с тровантите започва да се случва нещо невероятно: те като гъби започват да растат и да увеличават размерите си.

Всеки тровант с тегло от едва от няколко грама може след време да порасне и да тежи повече от тон. Младите камъни растат по-бързо, с възрастта им нарастването им се забавя.

Повечето от растящите камъни се състоят от пясъчник. Техният вътрешен строеж също е много необичаен – ако се разцепи камъкът наполовина, то на среза както при дърветата, могат да се различат няколко пръстена около неголямо твърдо ядро.

Независимо от цялата уникалност на тровантите геолозите не бързат да ги отнесат към необяснимите за науката явления. Според учените растящите камъни макар и необкновени, имат природа, която се поддава на обяснение. Геолозите твърдят, че тровантите са резултат на продължителен процес на циментиране на пясъка в продължение на милиони години в земните недра. На повърхността тези камъни излизат по време на силна сеизмична активност.

Учените намериха обяснение и на растежа на тровантите – камъните увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните „растат“.

Но има една особеност на тровантите, която геолозите не могат да обяснят. Живите камъни, покрай това, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като повърхността на камъка се намокри и на нея се появява неголяма издутина. След време тя се разширява и когато теглото на новородения камък стане достатъчно голямо, той се откъсва от майката.

Строежът на новите трованти е същият както и у другите – по-стари камъни. Във вътрешността също има ядро, в което е заключена основната загадка за учените. Ако растежът на камъните може по някакъв начин да се обясни от научна гледна точка, то процесът на деление на каменното ядро не се връзва с никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите напомня за пъпкуване, поради което някои специалисти сериозно се замислят над въпроса не са ли тези камъни неизвестна досега неорганична форма на живот.

Местните жители от стотици години знаят за необикновените свойства на тровантите и не им обръщат голямо внимание. Преди растящите камъни се използвали като строителен материал. Трованти често могат да се видят и на румънските гробища – големите трованти ги поставят като надгробни камъни заради техния необичаен вид.

Някои трованти имат и още една фантастична способност. Подобно на знаменитите пълзящи камъни  от Калифорня понякога те се придвижват от място на място.

Сега тровантите са една от забележителностите на Румъния, заради която тук пристигат туристи от цял свят. На свой ред находчивите румънци изработват от трованти неголеми сувенири и украшения и всеки турист има възможност да отнесе със себе си частичка от камъка чудо. Много притежатели на такива сувенири твърдят, че при намокряне те започват да растат и че понякога символично се преместват из дома, което си е достатъчно впечатляващо.

Най-голямо струпване на растящи камъни е в румънската област Вълча. На нейна територия се срещат трованти във всевъзможни форми, размери и цветове. Заради големия интерес на туристите през 2006 г. от вълчинските власти в село Костешт е създаден единственият в страната музей на трованти под открито небе. Неговата площ е 1,1 хектара. На територията на музея са събрани необичайни по вид растящи камъни от целия окръг. Срещу невисоко заплащане желаещите  могат да се запознаят с експозицията и да си вземат малки образци от камъните за сувенири.

https://youtu.be/FU_cnJUtWcc

(Visited 3 433 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>