by 
Настъпи ужасната 2012 година – година на катастрофи, потоп, земетресения, злонамерени нашествия на извънземни и начало на Трета световна война! Календарът на маите свършва, обратното броене започна! Сигурен знак за това, че ужасният край наближава и няма как да бъде избегнат.
Няма никакви основания да не се вярва на всичко това тъй като Плутон вече пресече орбитата на Сатурн, а мистичната планета Нибиру влезе в отрицателна корелация с Луната. Това ще предизвика истинска плазмена буря в Слънцето, която ще унищожи Земята…
Всички тези откровения са бълнувания, които не бива да се окачествяват дори като псевдонаучни, коментира сайтът Тайни.нет. Но те продължават като пълноводен мръсен поток да се изсипват върху главите на хората по цялата планета. Ефирът на много телевизии, интернет, буквално са наводнени от апокалиптично съдържание.
За какво говори нарастващата популярност на тази тема и на кой е изгодно раздуването на апокалиптичните страхове?
Възникването на феномена „Истерия, 2012” крие в себе си две взаимосвързани причини.
Първо, това е изгоден общопланетарен комерсиален проект, свързващ милиони и милиарди иначе нямащи нищо общо по между си хора. Интересът към темата е много изгоден на мнозина, в това число и на публично разсъждаващите на тази глупашка на пръв поглед тема, привличайки към себе си някакво внимание. Веднъж пусната тази мега патица, кръстена „Край на света през 2012 г. ”, тя служи прекрасно за целите на медиите. Помага им да си увеличават приходите от реклама по време на излъчването на съответното телевизионно предаване, посветено на коментарите за идващата катастрофа.
Медийният продукт „2012” без съмнение е предназначен за масово потребление. В този смисъл той е подобен на евтините телевизионни сериали. Следователно и духовно-интелектуалното равнище на неговите потребители си остава бедно. Но отчитайки особеностите на днешната световна култура, основната характеристика на която е нейната масовост, тоест – усредняване, за „проблем 2012” на практика вече знае всеки.
Второ, „Апокалипсис 2012” е потресаваща с мащабите си мистификация, целта на която е от една страна отвличане на вниманието на човечеството от тежките жизнено важни проблеми, бягство от реалността, от настоящето. А от друга страна – своеобразно оправдание за беззаконията, извършвани от творците на този мит. Криза? Революции? Какво тук е изненадващото, щом Марс е влязъл в неразрешим конфликт с Юпитер? Епидемии – нищо извънредно – това очевидно е работа на злите извънземни. Войни – всичко е в реда на нещата, нали маите са го предсказали, а американските самолетоносачи край бреговете на петролните държави нямат нищо общо с тази работа.
На нас ни се внушава, че хората нямат свободна воля, че техните действия се ръководят от сили от космоса. И хората започват да разсъждават и предполагат къде ще полетят поредните бомби с обеднен уран, къде ще избухне поредната революция и какъв все пак ще бъде краят на света.
Една от водещите роли в създаването на истерията около 2012 г. разбираемо е на Холивуд. Киноиндустрията неведнъж вече е изпълнявала ролята на „фабрика за предсказания”. Тази роля се мотивира и движи от все същите два фактора: печалбата и мистификацията, тъй като Холивуд по дефиниция е зает постоянно с две задачи – получаване на все по-големи печалби и пропаганда. Всъщност проблем „2012” е типичен холивудски продукт, който успешно е погълнат от световното масово съзнание.
Така че да седнем по-удобно, за да дочакаме хепи енд-а – епичният трилър започна. Накрая, ако някой от кукловодите ни позволи това, ще изчислим кой с колко се е нагушил от тази чудовищна манипулация. Целта на зянятието, стартирало от началото на кризата – тогава се пръкна този сценарий, е да ни накарат да похарчим и парите, които нямаме – особено повечето от нас , българите. Да пием, да ядем и да се веселим без да имаме повод за веселие. Да харчим и да живеем като за последно. Така поне за кратко ще се утоли ненаситният апетит за богатства на една шепа хора, които тероризират целия свят.
Ако пък се окаже, че все пак на 21 декември 2012 г. наистина настъпи краят на света – няма да имаме възможност да се извиним за неоснователните си подозрения и обвинения на никой.
Но – едва ли…