Кои са късметлиите, оцеляващи при жестоки катастрофи

Човекът така е устроен, че обича постоянството и стабилността. Стъпвайки по твърдата Земя той вярва, че тя винаги ще му служи за опора. Той знае, че след зимата ще настъпи пролетта, ще бъде топло, ще бъде приятно и най-важното – ще бъде както винаги. Човек си мисли, че нищо около него не може да се промени за един час и изхождайки от това си подрежда живота, определя си приоритетите, планира си действията. Но изведнъж…

С леко движение посоката на „ключа”  се обръща, язовирната стена се разрушава, гигантски водни потоци се срутват върху турбините. Слаб удар привежда в действие детонатора, получава се огромен взрив. За милионна част от секундата се освобождава енергия, сравнима с енергията на неголямо слънце. Катастрофи, хиляди загинали и ранени, съобщения от различни краища на планетата…

Ние научаваме всичко това, преживяваме го и все по-често се замисляме: възможно ли е маите да са прави, като са завършили своя календар през 2012 г.? Може би това наистина е наближаващият край на света?

А може ли да намерим някакъв отговор в древната, но много актуална напоследък астрология? Един от най-сложните раздели на астрологията – светският, изучава събития, които са свързани с големи групи хора, държави и градове. Заради какво според астролозите се случват катастрофите – причините природни ли са или техногенни? А може би за всичко е виновна така наречената ос на катастрофите, наричана още ос на твърдия избор.

Звездните меридиани, а първият от тях е Оста на катастрофите, това са две диаметрално противоположни една на друга звезди. В този случай двете звезди – Стражите на Запада и Изтока, са Алдебаран и Антарес. Алдебаран е звездата на материалния успех и социалното положение, Антарес се асоциира с черната магия и зловещите характери. И когато през тази ос Алдебаран-Антарес премине някаква планета, именно тогава се случват катастрофите – земетресения, наводнения, аварии. А може би и земетресението в Япония на 11 март 2011 г. и катастрофата на АЕЦ „Фукушима 1” имат отношение към Оста на катастрофите?

При аварията на Чернобилската АЕЦ през 1986 г. през Оста на катастрофите е минала планетата Сатурн, която е влязла във връзка с Антарес. В същата тази година стана и катастрофата с космическата совалка „Чалънджър”, припомня сайтът Тайни. Нет. При атентатите срещу Кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. – Сатурн е във връзка с Алдебаран в знака Близнаци.

Всичко това далеч не е случайно. Човечеството влезе в новата епоха на Водолея, когато по пътя на духовното развитие трябва да тръгне цялата цивилизация. В противен случай ще бъде направен естествен подбор, след който живи ще останат само избраните – тези, които умеят да мислят безкористно и глобално, осланяйки се на сърцето си, а не на ума.

А може би естественият подбор вече започна – във всяка катастрофа загиват хора, техният брой понякога стига десетки хиляди. И въпреки това във всяка катастрофа има хора, които сякаш по някакво чудо са успели да се спасят. Това безусловно си е късмет. Но и винаги е имало хора, които не участват в катастрофите, макар че е трябвало да бъдат там. Тази, които са далече от научните теории обясняват това чудо с религията, със закрилата на ангела хранител. Но нали всеки има ангел-хранител,у в това число и загиналите?

Всеки късмет религията обяснява от тази гледна точка. Но какво е късмет? Както казва Цицерон: „Би било глупаво да се счита, че в този свят всичко се случва без причина”. Човек е късметлия, когато умее да се възползва от случайните възможности, а също и когато се вслушва в интуицията си и взема правилни решения. Материалистите пък смятат, че не съществуват висши сили. Изследователите на аномалните явления оценяват събитията от гледна точка на математически сметки и статистика.

Още през 1958 г. социологът Джеймс Стаунтън от САЩ направил обстоен анализ на около 200 железопътни катастрофи, които станали през последните 30 години. Станало ясно, че тези влакове, които са завършили трагично своя път, са били запълнени с пътници само на 61 % от капацитета си. А тези, които благополучно пристигали до местоназначението – по 76 и повече процента.

Именно тази странна статистика дава повод да си помислим за някакви други сили. Следващият, който обърнал внимание на авиокатастрофите и тяхната печална статистика е известният писател Стивън Кинг. Той успял да научи, че катастрофирал самолет, летящ от Денвър за Бостън също е бил запълнен на 61 на сто – 16 човека си върнали билетите, а трима закъснели и изпуснали полета си.

Обикновената статистика говори, че от полет се отказват максимум десет души, а закъснели пътници няма. Руски математици също са правили такива проучвания, възползвайки се от западната статистика. Оказва се, че в смъртоносните рейсове на руските авиокомпании са излитали с 18 на сто по-малко пътници.

Стивън Кинг не вярвал в ангелите хранители и по тази причина предположил, че при оцелелите е сработила подсъзнателната сигнализация. Точно такава сигнализация е помагала на древните хора да оцеляват. Така че в такъв ден не бива да се осланяме на случая, а да бъдем максимално концентрирани и внимателни.

На Земята съществува електромагнитно поле, което съдържа „базата данни”, от която човек подсъзнателно черпи информация, получавайки съобщения за това какво трябва да направи, за да си опази живота.

(Следва)