by 
Често се чудим откъде се пръкна тази повсеместна агресия у хората, в това число и след невръстни деца които бият връстниците си и дори ги убиват по особено садистичен начин. Но обяснение има: ругатните, кавгите, шамарите в семейството оставят неизтриваеми следи в психиката на подрастващите, заявиха британски психолози. Според данните от най-новото им изследване психическите изменения при децата, станали жертва или пък невинни свидетели на насилие или жесток начин на общуване у дома, са идентични с тези, които се наблюдават у войниците, участвали в бойни действия.
Тези изменения по-нататък водят до сериозни проблеми със здравето, в това число и към психични заболявания, съобщават специалисти от Университетския колеж в Лондон. Децата, пострадали от семейно насилие, през целия си живот страдат от депресии и тревожни състояния.
Изводите си учените са направили на основата на данни от магнитно-резонансна томография на главния мозък на 20 деца на възраст 12 години, които са били подложени на домашно насилие. Получените модели на мозъчната активност сравнили с аналогични данни, получени от 23 деца от благополучни семейства. Когато на изследваните деца показвали снимки на хора с тъжни, спокойни или гневни физиономии, децата, у преживели насилие се появила любопитна реакция: техният мозък показвал повишена активност в островните и бадемови дялове на мозъка, отговарящи за откриването на заплаха.
Точно такъв ефект изследователите по-рано наблюдавали, изучавайки мозъчната дейност на войници, имащи опит в бойни действия, съобщава Daily Mail. На основата на този факт учените стигнали до извода, че у и ветераните, и у децата, станали свидетели на насилие мозъкът работи по особен начин – сякаш превключва в режим на постоянна готовност срещу заплаха отвън.
„Повишената реакция на биологически заплахи като гняв, в краткосрочна перспектива може да се оцени като метод на адаптация, помагащ на децата да избягват опасностите, пояснява водещият изследването д-р Имон Маккори. Но в перспектива тя става основен невро-биологичен рисков фактор, който повишава уязвимостта към психически сътресения, заболявания и като цяло – към тревожно състояние”.
При следващата си стъпка от изследването учените смятат да установят доколко стабилни са тези невро-биологически изменения тъй като не всеки човек, преживял в детството си насилие, като възрастен има проблеми с психичното си здраве. Някои хора успяват да се стабилизират, което им позволява да живеят пълноценно.
„Искаме да изясним този механизъм, който помага на някои деца да запазят устойчива психиката си, коментира д-р Маккори. Засега ние само се приближаваме до разбирането на това как жестокото отношение към децата оказва влияние на емоционалното функциониране на мозъчната система. Тази работа е изключително важна тъй като ще ни помогне да разберем как мозъкът отговаря за адаптацията на ранния опит от жестокост”.
„Резултатите от това изследване трябва да подтикнат лекарите и работниците от социалните служби да удвоят усилията си по защитата на децата в жестоки семейства”, смята професорът по психология Питър Фонаги. Помагайки ни за осъзнаем последствията от жестокото отношение, те също така ни подтикват към разработката на нови ефективни стратегии по реабилитацията на децата, претърпели насилие”.
Преди няколко години американски психолози установиха, че жените, които дълго време са били подлагани на насилие в семейството си, са били далеч по-малко успешни в работата си от останалите. Страдащите постепенно изгубват вяра в себе си, престават да очакват, че околните могат да изпитват към тях уважение и други позитивни чувства. И като резултат – хабят нерви, време и пари.