by 
Спас Гърневски е роден на 18 януари 1959 г. в Пловдив. Завършил е икономика в УНСС ( бившият институт „Карл Маркс”) в София. Работил е като икономист дълги години в пловдивската печатница, сега „Полиграфия”. След 10 ноември 1989 г. работи в издателство „Христо Г. Данов”, след което се връща в печатницата като неин изпълнителен директор. На изборите през 1995 г. от първи тур е избран за кмет на Пловдив с листата на СДС ( Съюз на демократичните сили). През 2003 г. е изключен от СДС – това е по времето, когато начело на синята партия е Надежда Михайлова тогава, сега Нейнски, поради несъгласие с политиката на партията. Предлага идеята партията да бъде по-отворена и това доведе до онова, което се случва с него. През 2007 г. става член на партията на Костов Демократи за силна България (ДСБ). Избран е за председател на партията в града, и за общински съветник от листата на ДСБ. На 12 октомври миналата година след преговори се стига до извода, че на тези избори ДСБ и СДС с именно „Синя коалиция” ще се явят заедно.
Никой по-добре от вас, г-н Гърневски не знае как се управлява един град като Пловдив по време на криза. Вие бяхте кмет на Пловдив не просто по време на криза, а по време на една от най-тежките кризи – с галопираща и хиперинфлация. Не мислите ли, че сегашното управление на града начело с кмета Славчо Атанасов, се оправдава с кризата, за да не прави почти нищо?
-Действително ситуацията тогава беше изключително тежка. Първо – наследихме 33-процентов дефицит…
Докато екипът на кмета Славчо Атанасов започна с цели 42 милиона лева излишък, оставен им от мандата на Иван Чомаков…
Значи 33 на сто дефицит спрямо 74-75 милиона бюджет на Пловдив. Плюс невероятната инфлация, която започна и скачаше с десетки проценти всеки ден. Разградена система поради всичките тези причини. Първото, което трябва да направи всеки един управленец, ако знае „буквите” на управлението, е изключително сериозен анализ на системата, на задълженията, на възможните приходи. Този анализ ни показа и приоритетите, по които трябва да работим. И най-важното беше да се търсят начини да се привличат средства. Анализът показва къде и какво трябва да се прави за Пловдив.
Привличане на средства – лесно е да се каже. Но как и от къде при продъден републикански и местен бюджет ?
Става с един сериозен диалог с държавата. Сега е много по-лесно, защото има европейски фондове. Тогава нямаше.
Да, но пък тогава СДС и държавата бяха в контра. Правителството беше червено, вие бяхте син кмет. Получаваше ли се диалог при това положение?
Беше червено правителството. Действително то малко ни неглижираше. Набелязвайки приоритетите обаче, ние подготвихме възможните проекти. След което, разбира се, помогнахме и на правителството да падне.
Проекти – в каква насока?
Примерно един от големите проекти, който разработихме, беше водоснабдяването. Всъщност актуализирахме стар проект. От 1960 година до тогава всички кметове на Пловдив независимо кога са били кметове, са работили по този проект. Но тогава се създадоха реални условия да го актуализираме и да се опитаме да го финансираме.
От републиканския бюджет?
Не. От 2-3 години се опитваме да им го кажем на сегашните управляващи, че това е по-бавният път. Толкова много пари в условията на криза не могат да се намерят. В момента, в който Иван Костов стана министър-председател, включи този обект в средно-срочната програма на правителството, която програма е гарантирана от държавния бюджет. И започнахме да търсим източници на финансиране. Успяхме да влезем във връзка с Европейската банка за възстановяване и развитие. Дойдоха хората, шест месеца работиха заедно с нас, видяха, че проектът е великолепен и го подготвиха за сесия на банката. Разчетите тогава показваха, че този проект може да бъде изграден за три години, да получи необходимите пари, за 12 години да се изплати, а банката ни даде 15 години гратисен период. Тоест тогава можеха да се намерят банки донори. България тогава нямаше рейтинг, за да привлича инвеститори. Но чрез банки – ставаше. И чрез програми на правителството.
Примерно правителството разпределяше едни около 50 милиона за автобусен транспорт в страната. Важно е да имаш тази информация и да се подготвиш. Подготвихме проект за доставка на автобуси. В момента, в който правителството обяви разпределянето на тези средства ние бяхме първи в Министерски съвет с готов проект. Така в Пловдив дойдоха прословутите волва. На онези пари 20 милиона германски марки дойдоха в Пловдив само заради информацията и подготовката на проекта.
Волвата и досега превозват пътници.
Тогава бяха най-модерното нещо, което имаше в Европа. Имаше и една програма „Столипиново” – кварталът действително е една голяма язва. Подготвихме една комплексна програма, която никой в момента не я вади. Работят на парче. А ако бръкнат в чекмеджето ще изкарат тази програма, която е огледана от изключително много специалисти, обхваща всички дейности за развитие на онзи район, не само на циганската част. Успяхме да привлечем средства, направихме подпорна стена на река Марица. На следващата година стана голямото наводнение и можеше сега кварталът да го няма и да няма проблеми. Направихме булевард, направихме вътрешни улици там. Така че източници на финансиране се намират стига да не стоиш в кметския си кабинет. Кметът не трябва да стои в кабинета си. Той трябва през ден да е в София – при този министър или негов заместник, при тази агенция. Да опипва почвата, да разбере в перспектива какво може да се направи, за каква програма ще има правителството пари. Да се върне и да си подготвя нещата и когато тези неща се отворят, ти да си готов и да си първи там. Така дойдоха парите за довършване на надлез „Родопи” примерно. За последните две години от управлението ми при 100 милиона годишен бюджет привлякохме 110 милиона лева целеви средства. Цял бюджет за две години отгоре. Когато имаш воля и сериозен екип можеш да успееш в много по-голяма криза от сегашната. Защото сега е криза, но имаш 200 милиона бюджет. Тогава чистехме Пловдив за 6 милиона лева – сега – за 30 млн. Разточителство…
Разточителство или източване?
Не смея да използвам тази дума, защото трябват доказателства за нея, но къде отиват тези пари – не знам. Не може за толкова години от 6 милиона лева да стане 30 млн. почистването на града. Всяка година Пловдив изхвърля едно и също количество боклук – 100-120 хиляди тона.
Въпросът е да имаш програма. И до ден днешен – мандатът вече изчита, това управление на Пловдив няма конкретна програма за изпълнение.
Усещането на пловдивчани е, че градът запада – особено напоследък. И това чувство е много тягостно. И е много обидно. Мисля, че не беше самонапомване, когато казвахме, че тук е духовната столица на България. Но вече не е. Втори град е по население, но не е втори по икономика и стандарт на живота.
Не и по дух.
Кажете – защо според вас стана така?
Първо хората, които поеха властта не бяха подготвени да управляват по изискванията на технологията на управлението. Това не е много сложна работа. Има няколко елемента: Анализ, приоритети и изведени проблеми и привличане на финансиране. Предложих им съвсем безвъзмездно на последните управляващи – без да искам постове, готов съм да направите един екип от всички вас, да отделите хора и с тях ,успоредното с вашето управление, ние най-много за 4 месеца ще подготвим конкретна програма за управление на Пловдив. С ясно разписани в нея проблеми и приоритети. И ще я предложим за гласуване в общинския съвет. За да може тази програма да стои на бюрото на кмета, да я отваря и да вижда какво следва за изпълнение. И да контролира изпълнението.
Защо не се получи?
Въобще не ми обърнаха внимание. Да работиш на парче е работа на тъмно. По този начин ако някой има воля не да прави нещо за Пловдив, а за себе си или за партията си или някой друг – това е пътят – работа на парче. Да няма конкретика, да няма яснота, да няма публичност. Другата слабост е: вкараха много кадри в управлението без опит. Трето, разделиха властта на феодален принцип – на база на коалицията. Направиха преврата, свалиха ГЕРБ. БСП, ВМРО и другите, които ги поддържат, разделиха властта на три парчета. Всеки феодално си е хванал ресора, какво става в другия ресор не знае и не го интересува, а те нещата са свързани. Няма на върха координираща ос, всеки прави каквото си иска, неопитни хора и кадри, липса на програма и приоритети. И всичко това се насложи във времето. И както казваме: лявата ръка не знае какво прави по-лявата.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Разработи ли сме един по-модерен обществено политически модел, в който реално да бъде подадена ръка на структурите на гражданското общество. Тези структури са абсолютно реални, Общината работи с тях. Идеята е те да бъдат привлечени не само като генератори на идеи, защото те знаят най-добре какви са проблемите. Например лекарската гилдия знае най-добре не само какви са проблемите, но и приоритетите за развитие. При учителите е същото, при архитектите. И това, което е радикалното в този модел, след спечелването на изборите представители на тези гилдии да намерят реално място в екипа на кмета. Така ще бъдем под контрола както на съответните гилдии, така и на политическите сили, представени в Общинския (ОбС) съвет.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Един пример давам: в общината се движат примерно 150 въпроса. От тях 10-15 движа само аз, кметът, ги движа по министри, по министерства, останалите пряко ги контролирам. И ако аз знам, че на днешната дата трябва да внесем до 4 часа след обед документи за 6 милиона, не за 6 хиляди лева – за Небет тепе външни пари, с които да оправим там проблемите, мен от предния ден сън няма да ме хване като си видя задачите. И ще го подгоня този заместник-кмет – готови ли му са документите и защо няма да е навреме в София да ги подаде. Нещо повече – аз ще отида до София, за да съм сигурен, че са внесени.
Припомнете този срамен и скандален случай.
Да изпуснеш ти за 16 минути 6 милиона европейски пари – това е престъпление. Това стана тази пролет ставаше дума отпуснати европейски пари за Небет тепе. Не можаха да подготвят документите навреме, до последния ден правеха съвети и какво ли не, тръгнаха 2,30 -3 часа след обед за София. А при европейските програми като е казано, че крайният срок е 16 часа, мандалото пада. Няма 1 минута след това. Те отидоха в 16,16 часа. И изпуснаха 6 милиона. Кой е този обикновен човек, бизнесмен, кмет, който ще си позволи да загуби 6 милиона лева? Преди това загубиха други 700-800 хиляди лева. По същата причина – неопитност, липса на координация и безотговорно управление.
А тези приказки, че Славчо Атанасов си изкара целият мандат в отпуски и в болнични – колко истина има в тях?
Много често е в отпуска, много често е в болнични, много често е в командировки. Доста време се събира кметът да отсъства. А кметът е координаторът. Кметът на града трябва да бъде мениджър, да разбира от администрация, да може да прави екипи и да осъществява контрол. Славчо Атанасов не беше подготвен за тази огромна тежест. Липсата на сериозни кадри- познавам много добре кадрите около него. Той не може да държи юздите. И ако си малко по-лабилен като те затисне тази лавина, плюс скандалите с областния управител Иван Тотев и с правителството, което му отряза кранчето от София… Режеш сигурните източници на финансиране.
Изтичащият вече мандат – той ли е най-слабият през последните 20 години?
Според мен – може да се каже.
Фактически Славчо Атанасов довършваше недовършените проекти на предишния кмет Иван Чомаков.
Има неусвоени пари още от там по някои от проектите. Горе долу първият мандат на Гарабед Томасян – той беше само на полети, не управляваше общината – други хора я управляваха, но имаше в общината специалисти и кадърни хора, които работеха. Теодор Димитров – Бог да го прости, беше много силен председател на ОбС. Имаше много силни заместник-кметове, като Арон Амар например. Много силен финансист като Неделчо Дишков. Томасян го беше ударил на туризъм, но работата си вървеше. Докато сега при такъв огромен бюджет, който се разписва да не можеш да привлечеш още една четвърт отгоре…
При това първите две години от мандата на Славчо Атанасов бяха най-силните за икономиката на България за целия период на прехода.
Тази пари от местния бюджет са, за да се поддържа системата. Другото, което не е за пренебрегване е, че в Пловдив има създадена олигархия – това е грешката на миналия мандат, който допусна това. Олигархия, която доминира със свои представители във властта. Надявам се новата власт да не продължи да държи чадъра над олигархията. Иван Чомаков беше много силен кмет в първия си мандат. Във втория мандат залитна около Георги Герговата история и създаването на олигархията и прякото й обслужване. А олигархията какво прави: тя, имайки позиция, затвори града. Тя няма интерес да идват други инвеститори, за да пази периметъра за себе си. Но няма и ресурс да развие всичко това . И нищо не прави, но не го дава и на друг. И по този начин градът беше затворен от олигархията.
Олигархията намери много силни протекции при мандата на Славчо. Всичко, което искахме да се провери, да се освободи и пусне, всичко това не се случи. Така че много са причините, които доведоха до този слаб мандат.
Кандидатурите за кметове вече почти са ясни. Каква прогноза давате , в това число и за бъдещето на града?
Моля се посланията, които Синята коалиция излъчва, модела който предложи и кандидата, който предложи – архитект Илко Николов, председател на Съюза на архитектите на Пловдив, да успеем да ги покажем. Разбрахме вече през тези години, че чисто партийният и коалиционният принцип е вреден. Партиите не разполагат с потенциала на целия град.
Но както се очертава коалициите май и на тези избори ще са неизбежни.
Затова се опитахме да лансираме този нов модел. На практика заради този модел на времето мен ме изключиха от СДС. Не случайно се спряхме на този кандидат. Нашият кандидат би извел града на по-високо ниво.Ако градът припознае нашият модел нашият кандидат ще стане капитан на градския отбор, в който играят най-добрите в отделните области.
Какво показват сондажите ви?
В момента ние сме на ръба с БСП. На последните европейски избори станахме трета политическа сила. Сега на местните избори ще се гласува също като на европейските за личности. Ако хората приемат новия модел на управление, който предлагаме, Синята коалиция ще е на балотаж. В това съм почти сигурен. Нашият модел ще обедини интелекта на града. И ще докара много пари за Пловдив. По европейските програми има страшно много пари, стига да знаеш как да ги поискаш.
Балотаж обаче предполага, че няма да имате мнозинство.
Ако сме трети на изборите никой няма да направи 50 + 1. Най вероятно е да търсим коалиция. Това не е хубав начин на управление, но ако успеем да наложим ясна и конкретна програма и привличане на добри кадри в управлението, ще успеем. И най-вероятно бихме се коалирали с близки до синьото, а това е ГЕРБ. Няма нищо по естествено – членове сме на Европейската народната партия, в Пловдив сме в добри отношения, държим се коректно.
Автор: Елена Емануилова