by 
Има ли в България истински конкурси за раздаването на обществени поръчки и договори? А има ли наказания за нагласените търгове и всевъзможните злоупотреби? Как се харчат 20% от БВП на страната, анализира Ясен Бояджиев.
Преди близо година няколко думи в доклада на Европейската комисия за България дадоха основание за неспирни хвалби – „силен устрем към реформи”. Разбира се, по-внимателният прочит показваше, че положителното в доклада се основава почти само на очаквания за бъдещето. Докато почти всичко, свързано с вече реално отчетени резултати, пораждаше критики. Най-директни и недвусмислени бяха те именно по отношение на обществените поръчки.
Констатирани бяха, например, „сериозни слабости при прилагането на законодателството” и установени нередности в 60% от случаите, за които е имало сигнали за нарушения.
„Устрем” може и да има…
Последният доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция показва, че
въпреки „устрема” положението не се е променило, а в някои отношения даже се е влошило. Делът на процедурите с нередности остава приблизително същия – 58 на сто от проверените. Броят на установените нарушения в тях обаче е с 18% по-голям. Отделно рязък скок на нарушенията има при обществените поръчки на министерствата.
Разбира се, не е изключено реалната картина да е още по-мрачна. Според Сметната палата, например, с нарушения са между 70 и 85% от провежданите обществени поръчки. Данните са донякъде относителни – зависи кой колко проверява.
В доклада си миналото лято Европейската комисия в прав текст посочи слабия контрол и ниските наказания и препоръча „деен подход за предотвратяване и контрол“ и увеличаване на капацитета на компетентните органи. Година по-късно държавната финансова инспекция признава, че заради липса на достатъчно служители е успяла да провери едва 34% от получените сигнали. Какви ли щяха да са данните, ако бе проверила и останалите?
Да не говорим за пълната липса на превантивен контрол. Както и за наказанията и отговорността – ако въобще има някакви реални санкции за злоупотребата с парите на данъкоплатците, те обикновено се плащат пак от джоба на данъкоплатците.
Нагласените поръчки – необятно поле за „творчество”
Ако се съди по непрекъснатите оплаквания на бизнеса, няма промяна и при многобройните, широко ползвани, възможности за опорочаване на обществените поръчки. Дискриминационни условия с цел елиминиране на конкуренцията в полза на предварително определен победител, неяснота на критериите за оценка, раздробяване на поръчките, преговори вместо конкурси, свързани с възложителя изпълнители, анекси към договорите, завишаващи първоначалните дъмпингови цени на победителя, липса на публичност… Въобще, по думите на един от многобройните „опарили се” участници в подобни процедури, нагласените обществени поръчки са все така необятно поле за „творчество”.
20% от БВП на България са апетитна баница за разпределяне
Ако нещо се е променило, може би е в списъка на победителите в това фалшиво състезание. От „устрема към реформи” също може да се забогатее.
И със закон, и без закон…
Миналата година, вдъхновен от признанието за собствения си „устрем”, веднага след оповестяването на евродоклада премиерът каза, че „само в рамките на един месец забележките ще бъдат отстранени”. Минута по-късно уточни, че „до три месеца ще бъде направен нов закон за обществените поръчки, чрез който ще се отстранят посочените от Брюксел слабости”. Ден по-късно депутат от мнозинството доуточни, че нов закон ще има след 6 месеца.
И до днес обаче това не е станало. Говори се, че законът щял да бъде приет през август. Което едва ли е от значение, тъй като според специалистите подготвеният проект и без това с нищо не ограничава споменатото необятно поле за „творчество”.
И със закон, и без закон през август ще е минал и следващият доклад на Европейската комисия. Ще е минала и още една година в „устрем”, но без реформи.
