by
Спектакъл или взаимоизгодна сделка е връчването на награди по случай 24 май? Еми Барух отправя завишени морални изисквания към българските интелектуалци, които понякога правят волни или неволни реверанси пред политиката.
По принцип не съм против наградите, премиите и почетните грамоти. Част от тези, които вече са ги получили (или ще ги получат по случай предстоящия 24 май) със сигурност заслужават отличие. Противна ми е единствено програмираната календарност на този институционален ритуал, с който властта днес, властта вчера… (и вероятно властта утре) се старае да откупва себе си, купувайки вниманието на просветената част на обществото.
Това се случва всяка година около празника на славянската писменост, когато довчерашни бунтари от артистичните гилдии, свободни интелектуалци, гласовити медиатори, пазители на критичния дискурс… и прочие индивиди протоколно пременени, смирено усмихнати, приемат наградата с покорен реверанс.
Цветя и награди – да! Но от кого?Цветя и награди – да! Но от кого?
Кой кого легитимира?
Автор: Еми Барух, Редактор: А. Андреев, http://www.dw-world.de
Този кратък момент на съучастие отнема силата на всички гневни думи казани в предишните 364 дни за “разюздания популизъм” на днешните управляващи, за грубото посегателство срещу науката, знанието и академичността, за формулата, по която се определя финансирането на българското кино, за хаоса при сливането на културни институции, за тиражирането на лъжи в публичното пространство и за безпрецедентната наглост, с която висши чиновници предприемат агресивен поход срещу българската просвета…
Пантомимата между днешния “интелектуален елит” и днешната власт създава усещането, че едните участват в спектакъла на другите; че различното говорене по време на празника и преди него е част от разпределени роли. Което потвърждава думите на Владислав Тодоров, че “елитът работи в режим на опасно съкратен мисловен капацитет, все по-бездарно забъркан в социалната пача”. Не само поради липса на идеи и поради атрофия в мисленето, добавям аз, но и поради липса на характер и чувство за мисия.
Културата vs. Политиката
Мисия! Преди месец световноизвестният диригент Рикардо Мути превърна премиерата на Набуко по случай честването на 150-та годишнина от обединението на Италия в безпрецедентен граждански акт: в Римската опера, в присъствието на Силвио Берлускони, Мути призова зрителите да протестират срещу посегателствата върху културното наследство и изправи на крака цялата зала.
Публиката пя заедно с артистите “Va pensiero”… знаменития хор на робите, които оплакват своята красива и изгубена родина, а след края на спектакъла министър-председателят и свитата му напуснаха операта освиркани от множеството. Световната преса написа “Мути свали Берлускони” и сравни случилото се с магически момент в историята на Европа, тъй като Културата постави Политиката на колене.
Наградата е особен вид съучастие между онзи който я дава и този, който я получава. Кой кого легитимира е въпрос с нееднозначен отговор. Миналата година поетът Борис Христов отказа да получи орден “Св. св Кирил и Методий – първа степен” и написа следното: “Не приемам държавни отличия независимо от това коя политическа сила управлява страната… “
Честит празник, поети!
Автор: Еми Барух, Редактор: А. Андреев, http://www.dw-world.de
