Имаме ли си ние, българите, държава?

Понеже човешката памет е къса, да си припомним само с няколко думи: При онази ужасна трагедия със заразените от СПИН стотици либийски дечица – ужасна за децата, мъчителна за родителите им, умопомрачителна за нашите медици, осъдени на три пъти на смърт, се случиха някои много иносказателни неща.

Тогава по категоричен начин стана ясно, че българите си нямат държава. Нищо че издържат сума ти търтеи на държавна хранилка. Много държави тогава надушиха какво заплашва сънародниците им в Либия и пратиха моментално самолети да ги евакуират. Не и българските управници! Не си мръднаха пръста нито тогавашният премиер Иван Костов, нито тогавашната външна министърка хубавото Наде, сега Нейнски.

И така е било не само по тяхно време. Десетилетия наред българската държава за закъсалите ни сънародници в чужбина е действала на принципа: Делото на давещия се е в ръцете на самия давещ се! /Незабравима руска класика/.

Случи се обаче чудо: Преди време Бойко Борисов изпрати цял правителствен самолет /още подробности вижте тук/ да прибере от Иран един световно неизвестен човек от низините  – „смотаният” моряк Панко Тодоров. После взе че изпрати аероплан за паднал жестоко в Кипър български турист. После за блокираните от кръвопролитията българи в Египет. Сега за закъсалите и застрашени нашенци в  Либия…

Виждали сме как американците и други бели държави го правят за своите граждани по цял свят. И сме си мислили, че те просто са от друга планета. Ако има нещо на този свят, за което си струва да се трошат пари, то е за спасяването на човешки живот. Ако ще един цял „Еърбъс” да се лангурка празен до другия край на географията и обратно.

Борисов често говори какво отвратително наследство и какви вълчи капани му е оставило предишното разтроено правителство. Не че не е вярно, но хората искат да знаят какво той прави. За предишните – няма защо да им отварят и без това отворените очи.

Но в едно нещо по наистина безспорен начин / макар че във форумите има и точно обратните гласове/ Бойко Борисов заслужава овации:  за първи път той показа на българите, в това число и най-големите завалийки сред тях, от коя държава са и какво е готова да направи тя, когато са в беда по света. Без да изчислява похарченото от и без това изтъняла хазна…

Нека се радваме за всеки спасен по света българин, дори никога да е научим или запомним името му. Да пази Господ да е наш близък!

Нека държавата показва във всяка една минута, всеки един ден, че я боли за всеки българин и вътре в държавата. И да направи законите такива, сякаш самолет излита, за да спаси всеки човек вътре – в България!

Тук не става дума въобще за социални помощи и тям подобни долнопробни популизми. Става дума за правила и спазването им. От всички – от завалийките, до управляващите…