28/03/2024

След 520 дни ровене на боклук замириса на чисто

Сто пловдивски фирми и сто пловдивчани осъдиха Общината. Защото ги мами с цената на боклукчийската услуга, наречена не съвсем вярно такса смет

На мен лично само от това ми става по-чисто. Най-малкото защото от двадесетина години  всеки кмет – съзнателно или несъзнателно – е предавал на следващия градоначалник  добре смазан “доилен агрегат”.И ясните указания за работа с него: ей тези са ти овцете – 250 000 на брой /толкова пловдивчани плащат такса смет/, това ти е млякото – около 32 милиона лева годишно. На кого ще даваш тази  благина – шшшшшт, за това не приказвай много.

Преди 520 дни обаче овцете се разбунтуваха. И за невероятния разход от 5 000 лева /и словом – пет хиляди лева!/ осъдиха общината да им върне 12,5 милиона лева. Сметката: срещу 0,002 лева всяка “овца” ще си възстанови по 48 лева. Икономическата сметка обаче измерва най-малкия ефект от начинанието. Много по-важно е, че вече можем да си кажем: а-а, значи можело. Да, трябват и малко пари, но най-паче трябва гражданско общество.

Оттук насетне какво?

 Ако урокът, даден от пловдивчани и потвърден от съда, бъде усвоен от общинарите, в града и уверен съм – в страната, ще има промени:

– първа промяна – пред боклука всички сме равни. Досега бизнесменът Иван Иванов плащаше 35 пъти повече такса битова смет, отколкото същият този Иван Иванов, но като редови гражданин на Пловдив. Защо беше така – ами защото такса смет трябва да бъде социална, казваха популистите в общината.  Оттук нататък социалността ще си я упражняваме по друг начин

– втора промяна – колкото изхвърлиш толкова плащаш. Тази промяна ще е най-трудната. Защото сега такса битова смет се изчислява по всякакъв друг начин, но не и по това кой колко хвърля в казана за смет. Плащахме в зависимост от квадратурата на апартамента си, от това дали е нов или стар /защото данъчната оценка е различна/. Да беше поне на калпак – пак щеше да е по-вярно, отколкото досега.

– трета промяна – не вкарвай всичко в боклука.  Досега в такса смет общинарите вкарваха какви ли не “пера”, нямащи нищо общо със сметосъбиранто и сметоизвозването на битовия отпадък. Мъдра общинарска мисъл например напомпва от години таксата смет с пари за построяване на “унищожител” на медицински отпадъци, с пари за почистване на строителни отпадъци /като че ли това не си е работа на строителите/, та дори и с едни 10 000 лева глоба от РИОСВ, наложена на общината заради мръсотията й. Сега – край. Или поне така се надявам.

 Подозрения

Пловдив годишно изхвърля по 140 000 тона битова смет /по едни сметки/ или поне 120 000 тона /по други сметки/. Заводът за преработка на битови отпадъци има капацитет от 60 000 тона. Чувал съм от по-запознати от мен хора, че сметището и завода по някакъв начин са обвързани с едни и същи хора и фирми. Лошо няма. Лошото за пловдивчани е когато веднъж плащаме за 140-те хиляди тона смет и още веднъж за 60-те хиляди тона. По-просто казано плащаме за 200 000 тона, но изхвърляме 140 000 тона.

Къде отива разликата? Ако е само в тези фирми и хора, за които споменах по-горе – всичко щеше да е просто. Подозренията ми обаче са, че това е начинът да се захранва партийна каса или дори две партийни каси. Хайде да кажем така – да не ровим, защото ще мирише. А да направим най-ефективното – следващата година да гледаме внимателно в ръцете на общинарите, за да не ни хързулнат отново да плащаме за 200 000 тона боклук. Просто е – няма излъшък, няма пари за разпределение в партийни и други каси. Толкоз.

Автор: Михаил Апостолов

One thought on “След 520 дни ровене на боклук замириса на чисто

  1. Хубавка статийка!
    С няколко забележчици:
    1.За да бъде „усвоен“ урокът,той трябва да се повтаря постоянно – винаги, когато правилата се нарущат. Щото при единично въздейктвие/от съдебното решение сега/,какво пречи на общинарите да си го преместят в другия крачол,при това евентуалната санкция отново да набутат в „такса смет“?
    2.“Общинарите“,влезли в съвета абсолютно анонимно/скрити зад партийните листи/ сега имат анонимен рефлекс,че могат да правят каквото им скимне и при всеки случай да се скрият зад същите тези партийки, дето само те им дават легитимност. По лично моето мнение би следвало съдът да приеме решение в смисъл , че вината за взето неправилно решение се носи не от „общинския съвет“ , а персонално от онези общински съветници, които са гласували „за“ съответното решение. И санкцията- финансова и друга- да се носи персонално и „лично“ само от тези общинари!
    Защото,ако е пак виновен общинския съвет санкцията ще се понесе от всички нас – като данъкоплатци,а онзи , който всъщност е виновен ше продължи да я кара постарому!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *