by 
Джулиън Есендж се движи със смотан лаптоп, който едва ли струва повече от 300 долара. Тайните служби по цялата планета обаче са готови да платят прескъпо, само за да надзърнат в папките на компютъра. Мъжът идва от Стокхолм, за кратко е отскочил до Брюксел, а преди това в продължение на седмици бил напълно неотнкриваем, пише Spiegel.
Австралиецът е един от най-издирваните мъже през последните дни.
Когато преди две седмици се налага да говори на една конференция в Ню Йорк, там се отбиват и петима агенти от тайните служби. Напразно, Есендж остава в Англия. Адвокатът му го предупреждава, че и няколко американски служби искат спешно да си поговорят с него. Американският министър на отбраната Робърт Гейтс наскоро го определя като „безотговорен“.
Есендж е основателят на интернет платформата wikileaks.org – „wiki“ като свободната интернет енциклопедия Wikipedia и „leak“ от английската дума „изтичам, процеждам се“.
Заедно с неколцина постоянни сътрудници и много доброволци той прави страницата от 2007 година. Тя е нещо като пощенска кутия и витрина едновременно – събира и публикува материали, които компании и държавни институции са определили като секретни. Форум за анонимни информатори. Без слухове, нищо съчинено, само оригинални документи.
Там кандидатката за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин може да прочете мейлите си, кенийците откриват разобличаваща информация за бившия си лидер Даниел Арап Мой, има и документи от Гуантамо. В началото WikiLeaks е по-скоро за посветени.
Международен пробив страницата прави едва през април. WikiLeaks събра журналисти във Вашингтон и Есендж им пуска едно видео. На него се вижда смъртоносната атака на американски хеликоптер „Апачи“ срещу група от десетина цивилни в Багдад през 2007 година, между тях и сътрудник на Ройтерс.
Чуват се и гласовете на екипажа в хеликоптера. Циничните им коментари правят кадрите още по-непоносими. От инцидента през 2007-а информационната агенция Ройтерс се опитва напразно да се сдобие с видеото.
С това Есендж прави голямата си сензация.
Оттогава за някои Есендж и колегите му са герои, борци за тотална свобода на словото и срещу всяко форма на цензура. За другите са предатели.
От гледна точка на американските служби австралиецът е сериозна заплаха за националната сигурност, има го дори писмено. Още през 2008 година американската армия определя WikiLeaks като сериозен проблем за сигурността и обсъжда как най-добре да се бори със страницата. Дори и този документ изтекъл към Есендж и след това бил публикуван на wikileaks.org.
Оттогава има хора, които се притесняват за сигурността му и дори за живота му. Не е съвсем ясно дали той е повече опасен или повече в опасност. Във всеки случай обаче прави впечатление – сух, със сламеноруса коса и неестествено бяло за лятото лице, което сигурно може да се обясни с това, че от седмици подготвя новия си проект и по цял ден не излиза.
В стаята в сградата на издателството The Guardian дава на британците, на New York Times и Spiegel да погледнат в 90-те хиляди доклада от войната в Афганистан, повечето от които са с печат „секретно“.
Публикуването на тези документи, казва Есендж, ще промени не само общественото мнение за войната, но и това на „хора с политическо и дипломатическо влияние“.
Това бил „прожектор върху ежедневната бруталност и страдание на войната“ и ще „промени не само гледната ни точка към тази война, а и към всички модерни войни“.
Архивът съдържа много секретни информации, оценки и много имена – на военни, но и на информатори, обяснява Днес. Превръщането в обществено достояние на военни документи, които никога не са били предвидени за обществеността, повдига няколко въпроса.
Дали това е журналистика, покриваща правото на информация на обществото, легитимен поглед зад кулисите на пропагандната машина на войната?
Или е шпионаж, който прави Есендж и сътрудниците му виновни за издаването на секретна информация, която в края на краищата застрашава международните сили и афганистанските им помощници?
Главните редактори на The Guardian, New York Times и Spiegel решават да не публикуват в изданията си имената на афганистанските информатори и данни, за които преценяват, че заплашват сигурността на войниците.