Грабливи хищници разплакват всеки ден народа

Преди повече от 150 години френският поет Алфонс дьо Ламартин отсяда само за три дни в Стария Пловдив, а после в книгата си, в която описва голямото си пътешествие на Изток, казва: „Българите са крадливо и завистливо племе”.

Спомням си как в ученическите години адски ме болеше от тази „несправедливост” . Може би защото  никой от близките ми и приятелите ми не крадеше и не краде и беше и време, в които външните врати зееха по цял ден отключени и нищо не ставаше. Вярно е, че нямаше кой знае какво за крадене, ама все пак… Въобще – подла несправедливост…Сега му свалям шапка на този французин. Българинът краде като за световно. Хайде все пак да сме справедливи – не всички. Има много свестни хора и по нашенско. Но виждаме, какво става всеки ден по улици, къщи, бензиностанции, хипермаркети.

Български кокошкар направи за пет пари страната ни в ООН-то. Въртя далавери, краде хиляди долари от доставки, поръчани от Световната организация. А знаем, че ООН прави такива поръчки и такива доставки на места, където измират много хора, в това число и деца, от глад и болести.

Да му е сладко на нашенския тарикат…

Но и той е един смешен кокошкар в сравнение с милиардите, задигнати от червената номенклатура, в сравнение с кражбите от преди няколко години за над 1,2 милиарда от софийската Топлофикация и от износа на ток и въобще – от енергетиката, ако може да се вярва /и защо ли пък да не му се вярва/ на бившия директор на „Булгаргаз” Васил Филипов – тази цифра той я хвърли в публичното пространство.

Светна ли ви пред очите защо България все не може да се оправи, защо повечето българи все си живеят като скотове. Излиза, че България е много, много богата държава – крадците и измамниците по високите етажи на властта вече не се задоволяват с комисионни за милиони. Те крадат милиарди. И дойдат следващите на власт – оказва се, че и за тях останало предостатъчно масло за изгребване от казана.

А за завистта – да не говорим. Част от убийствата в държавата стават заради тази ярка черта в характера на нашенеца.

Да се чуди човек защо наричат Ламартин поет, а не Пророк…